10 любопитни факта за филма „Street Fighter“

През 1987 г. японската компания Capcom пуска аркадната игра „Street Fighter“, в която двама бойци се изправят един срещу друг, а победата зависи от бързите реакции и правилната комбинация от удари.

Четири години по-късно „Street Fighter II“ променя представите за бойните видеоигри. Играчите вече могат да избират между различни персонажи, всеки със собствен стил, специални движения и история. Следват десетки версии, продължения и милиони продадени копия.

Близо четири десетилетия след началото „Street Fighter“ продължава да привлича публика. Поредицата преживява няколко опита за пренасяне на големия екран, включително филма с Жан-Клод Ван Дам от 1994 г. и „Street Fighter: The Legend of Chun-Li“ от 2009 г. Сега Холивуд прави нов опит да превърне популярната игра в кинохит.

Действието на „Street Fighter“ ни връща в 1993 г. Рю и Кен Мастърс, някога близки приятели и постоянни съперници, отдавна са поели по различни пътища. Неочакваната поява на загадъчната Чън-Ли обаче ги събира отново. Тя ги привлича към световен турнир по бойни изкуства, зад който се крие опасен заговор. А за двамата бойци срещата се превръща и в сблъсък с миналото, от което не могат да избягат.

Режисьор на филма е Китао Сакурай, а в ролите на Рю, Кен и Чън-Ли влизат Андрю Коджи, Ноа Сентинео и Калина Лианг. Към тях се присъединяват Джейсън Момоа, Къртис „50 Cent“ Джаксън, Дейвид Дастмалчиан и няколко истински звезди от света на бойните спортове.

Зад появата на героите на Capcom на големия екран стоят месеци физическа подготовка, необичайни актьорски решения и някои доста забавни случки. Ето 10 любопитни факта за „Street Fighter“, които заслужават внимание.

1. Действието се развива през 1993 г. с причина

Изборът на 1993 г. не е случаен. Това е периодът, в който „Street Fighter II“ вече е превърнала бойните видеоигри в световна мания. Аркадните автомати събират около себе си цели компании, които чакат реда си за поредния двубой. Същата година Capcom пуска „Super Street Fighter II: The New Challengers“, която добавя нови персонажи и разширява възможностите на играта.

Китао Сакурай решава да използва именно атмосферата на тази епоха. Вместо да модернизира изцяло познатите герои, режисьорът запазва характерните им костюми, прически и бойни движения. За него няма смисъл да се търси реалистично обяснение защо един боец изглежда по определен начин или как друг успява да изпълни физически невъзможен удар.

Режисьорът признава, че е искал филмът да бъде необуздан, странен и верен на духа на играта. Според него прекаленото старание всичко да изглежда правдоподобно би отнело голяма част от чара на „Street Fighter“.

2. Филмът първо е поверен на режисьорите на „Говори с мен“

Преди Китао Сакурай да поеме проекта, режисьорските места са били предназначени за австралийските братя Дани и Майкъл Филипу. Двамата привличат вниманието на Холивуд с хоръра „Говори с мен“, превърнал се в един от успешните независими жанрови филми на 2023 г.

През юни 2024 г. обаче става ясно, че братята напускат „Street Fighter“. Основната причина са противоречия в снимачните графици. Legendary и Capcom искат производството да започне по-скоро, докато режисьорите вече са ангажирани със следващия си хорър „Върнете я обратно“.

Впоследствие изборът пада върху Сакурай, който има опит с комедията, екшъна и адаптациите на видеоигри. Той е работил по сериала „Twisted Metal“ и според собствените му думи именно този опит е привлякъл вниманието на Legendary.

Интересното е, че студиото изрично не е търсело безопасна и традиционна екранизация. То е искало режисьор, готов да поеме рискове с необичайния свят на играта.

3. Китао Сакурай не е имал собствена конзола като дете

Въпреки че днес режисира един от най-известните франчайзи в историята на видеоигрите, Китао Сакурай не е израснал пред собствена конзола.

В интервю за корейското издание Cineplay той разказва, че през 90-те години е трябвало да ходи у приятели, за да играе. Спомня си особено добре деня, в който най-добрият му приятел се сдобива със „Street Fighter“. Оттогава момчетата редовно се събирали около телевизора.

Любопитно е и кои бойци е предпочитал бъдещият режисьор. Често избирал Далсим заради необичайните му способности, а по-късно започнал да харесва и Рю. Самият Сакурай признава, че не бил особено добър играч и непрекъснато сменял персонажите.

За него играта имала и по-лично значение. Като американец с японски корени, израснал в Охайо, той откривал в „Street Fighter“ място, където японската култура и американското му детство се срещали по съвсем естествен начин.

4. Калина Лианг изяждала по 12 яйца на ден

Чън-Ли е известна с необикновено силните си крака и светкавичните ритници. Затова Калина Лианг решава, че няма да разчита единствено на костюма и специалните ефекти, за да се доближи до героинята си.

Актрисата започва сериозна физическа подготовка, включваща таекуондо, муай тай, ушу и упражнения с тежести. Променя изцяло и храненето си. В периода, когато се опитва да увеличи мускулната си маса, консумира около 4000 калории дневно, включително поне 12 яйца. Храни се на всеки два часа.

Резултатите са впечатляващи. Според собствените ѝ измервания обиколката на всяко от бедрата ѝ се увеличава с около 6,5 сантиметра.

Лианг подхожда сериозно и към движенията на Чън-Ли. Зарежда различните игри от поредицата на своя PlayStation 5 и записва бойните комбинации на героинята със смартфона си, за да ги изучава на забавен каданс.

Актрисата настоява, че физическата ѝ трансформация във филма е истинска, а не постигната с подплънки. Все пак признава, че скоростта на виртуалната Чън-Ли е физически непостижима за реален човек.

5. Рю е вдъхновен от истински майстори на бойните изкуства

За Андрю Коджи ролята на Рю има особено значение. Актьорът е роден през 1987 г., когато излиза първата игра от поредицата, и израства със „Street Fighter II“. Като дете почти винаги избирал Рю, защото той бил един от малкото азиатски персонажи, с които можел да се идентифицира.

Когато получава ролята, Коджи решава да потърси вдъхновение извън видеоигрите. Един от основните му примери е Масутацу Ояма, майстор на бойните изкуства с корейски произход, известен като основател на карате школата Киокушин. Той е прочут със суровите си тренировки, включително продължителни периоди на усамотение в планината.

Друг важен ориентир за актьора е японският самурай и философ Миямото Мусаши. Коджи изучава неговите възгледи за бойните изкуства и прочита „Книга за петте пръстена“.

Актьорът обяснява, че не е искал да представи Рю като поредния мълчалив и сериозен боец. Според него героят води постоянна вътрешна битка със собствената си разрушителна сила и търси начин да постигне пълен контрол над себе си.

Любопитен детайл е, че Коджи започва да обсъжда ролята с продуцентите около година и половина преди официално да бъде избран за нея. През това време постепенно се подготвя за персонажа, който толкова силно желае да изиграе.

6. Рю и Кен се състезавали дори без камери

Съперничеството между Рю и Кен очевидно се е пренесло и извън снимачната площадка. Андрю Коджи разказва, че с Ноа Сентинео непрекъснато се предизвиквали един друг. Състезавали се във фитнеса, в сауната, по време на хранене и дори в размяната на съобщения.

Сентинео обаче признава, че колегата му бил далеч по-дисциплиниран. Почти всяка сутрин Коджи го карал да тренира, докато той се оплаквал и търсел оправдания.

Подготовката започва шест седмици преди заминаването на актьорите за Австралия, където са основните снимки. След пристигането им следват още шест седмици интензивни тренировки. Към двамата се присъединява и Калина Лианг. След натоварванията тримата често използват ледени бани за възстановяване.

Сентинео споделя, че именно тези месеци ги сближили. Те прекарвали толкова много време заедно, че постепенно изградили приятелство, напомнящо отношенията между героите им.

Особено вълнуващ за актьорите се оказва първият тест пред камера. Облечени в окончателните костюми на Рю и Кен, двамата застават гръб до гръб в една от емблематичните пози на играта. Когато виждат кадъра на монитора, и двамата започват да вярват, че могат убедително да пресъздадат легендарните персонажи.

7. Според режисьора филмът има повече битки от „Джон Уик“

Когато става дума за бойни сцени, Китао Сакурай не крие амбициите си. В интервю за Cineplay той заявява, че в „Street Fighter“ има повече битки, отколкото в „Джон Уик“.

За организирането им режисьорът работи в тясно сътрудничество с Джон Валера, който отговаря за екшън хореографията и втория снимачен екип. Според Ноа Сентинео Валера подробно изучава историята и техниките на персонажите от игрите, за да запази индивидуалния им стил.

Това е особено трудна задача, защото бойците в „Street Fighter“ използват коренно различни движения. Някои разчитат на карате, други на борба, бокс или техники, които нямат реален еквивалент.

Една от любимите сцени на Сакурай е битка с участието на Е. Хонда в помещение, изпълнено с пара. Това е и първата мащабна екшън сцена, заснета за филма. Режисьорът харесва начина, по който Рю преминава през тъмнината и парата, преди да излезе на светло.

Не по-малко любопитно е как е заснет прочутият Hadouken на Рю. Андрю Коджи очаквал, че екипът просто ще добави енергийното кълбо с компютърни ефекти. Вместо това се наложило да държи специално осветително устройство между ръцете си, за да могат операторите да уловят правилната светлина върху лицето и тялото му.

8. Двама съперници от WWE попадат в един и същи филм

Сред най-изненадващите актьорски решения е включването на професионални кечисти в ключови роли. Коуди Роудс играе Гайл, а Роман Рейнс влиза в образа на Акума.

Историята около избора на Роудс е особено интересна. Когато научава, че Рейнс вече е получил роля, той предполага, че продуцентите едва ли ще потърсят още една звезда от WWE. Затова, когато получава покана за среща в Legendary, очаква разговор за евентуална консултантска работа.

Вместо това му предлагат да изиграе Гайл. Първоначално Роудс се притеснява как ръководството на WWE ще приеме ангажимента му, но получава необходимата подкрепа.

Двамата кечисти имат дълга история на съперничество на ринга. Любопитното е, че според Роудс почти не се засичат по време на снимките. Той разказва, че екипът внимателно съобразявал графиците им, а един от редките им контакти бил свързан с указания за придвижване на снимачната площадка.

Междувременно Роман Рейнс споделя, че работата по бойните сцени с Андрю Коджи му напомняла за WWE. Двамата трябвало да се приспособят към движенията и ритъма си, като понякога имало и истински физически контакт.

9. 50 Cent се прибирал с шапка заради прическата си

Къртис Джаксън, познат на света като 50 Cent, играе Балрог, страховит боксьор, чиято сила е съсредоточена в юмруците му.

Рапърът добре познава персонажа от детството си. В интервю за Extra разказва, че е играл „Street Fighter“ на аркаден автомат в местен китайски ресторант. Там имало и автомат с автомобилната игра „Out Run“, а децата често се събирали, за да похарчат дребните си монети за още няколко минути игра.

За да влезе във формата на Балрог, Джаксън увеличава значително физическите натоварвания. Според собствените му думи тренировките достигали почти три часа дневно, нещо, което никога преди не бил правил редовно. Използвал и криотерапия, за да подпомогне възстановяването си.

Но най-забавната част от трансформацията се оказва прическата. Балрог има характерна линия на косата, която изисква необичайни решения от гримьорите. Джаксън трябвало да се раздели и с окосмяването по лицето си.

Той признава, че външният му вид по време на снимките бил толкова странен, че предпочитал да се прибира вкъщи с шапка.

Рапърът има участие и в музикалната страна на проекта. За филма е създадена версия на песента „Ambitionz Az a Ridah“ на Тупак Шакур, озаглавена „Ambitionz Az a Fighta“. Джаксън разказва, че е работил по адаптирането на текста за новата версия.

10. Актьорите играели „Street Fighter“ и на снимачната площадка

Може би най-подходящото забавление за екипа на филм, посветен на легендарна видеоигра, е именно самата игра. И актьорите не пропускали тази възможност.

Китао Сакурай разказва, че много от участниците били запалени почитатели на поредицата и познавали отлично нейните герои. Андрю Коджи дори се превърнал в своеобразен експерт по историята на „Street Fighter“, с когото можело да се обсъждат подробности от света на Capcom.

Калина Лианг пък носела познанията на по-младото поколение играчи, включително опита си със „Street Fighter 6“.

Интересното е, че сред най-добрите играчи на снимачната площадка се оказал не някой от актьорите, които изпълняват главните бойци, а комикът Андрю Шулц. Във филма той играе Дан Хибики, персонаж, известен с голямото си самочувствие и комичните си прояви.

Според разказите от екипа Шулц често побеждавал колегите си в двубоите на конзолата.

Създателите на играта също участват активно в работата по екранизацията. Capcom не е само притежател на правата върху персонажите, а и партньор във финансирането и продуцирането на филма. Сред продуцентите е Такаюки Накаяма, който има водеща роля в разработването на съвременните игри от поредицата.

Сакурай споделя, че реакцията на представителите на Capcom към готовия филм е била положителна. За режисьора това има особено значение, защото целта му от самото начало е била да направи екранизация, която запазва необичайния характер на играта, вместо да се опитва да го прикрие.