Вчера, в ранния следобед, в реставрационното ателие, в което работя, дойде клиент на средна възраст, който поиска да прерамкирам графичния сватбен портрет на негови прародители, чието стъкло беше спукано, а рамката – счупена при преместването от едно жилище в друго.
Тъй като току-що бях приключила една поръчка, а за следващата ми трябваха специфични консумативи, които още чаках да бъдат доставени, реших да си уплътня времето с тази лесна и бърза задача.
За да освободя красивата графика, нарисувана с туш и перо, започнах с малките клещи да изваждам едно по едно пирончетата, които крепяха мукавения гръб, който притискаше паспартуто на произведението към стъклото.
Оказа се, че гърбът е двоен – между два листа мукава открих в прегънат лист оризова хартия три изсушени растения, които явно бяха лежали там дълги години. Предположих, че това е просто някакъв романтичен спомен на нарисуваната двойка, скрит там за „вечни времена“.
Бяха: по един лист от Меч * и Зелена магия **, и цвят от Дамско сърце ***, както установих, след като ги снимах и идентифицирах с помощта на телефона си, а освен това и трите се оказаха много отровни.
Кой ли беше решил да скрие зад портрета на красивите, изискани и щастливи младоженци тази токсична китка и защо ли? Отговорът се оказа написан с туш върху оризовата хартия: „Нека мечътъ дълбоко да прободе лъжливото ти женско сърдце, поддало се на зелената магия на очите на най-добрия ми приятелъ и дано и двамата страдате така, както аз, отровенъ от тая ваша подлостъ и грозното ви предателство!“.
Подписът ясно се четеше и беше същият като на лицето на самото произведение (на един от големите български художници, отдавна признат за класик в графиката), а под него беше изписано „1913 г.“.
Болката, отчаянието и унижението на известния наш творец бяха се превърнали в злобно проклятие и бяха надживели любовите на всички участници в тази драма, скрити в изящния подарък.
* Меч, индийски меч, рицарски меч и др. – сансевиера (Sansevieria) е цъфтящо растение, с остри, дълги жълто-зелени листа, което се среща в Африка, Мадагаскар и Южна Азия. При поглъщане причинява гадене, повръщане, прекомерно слюноотделяне и коремна болка.
** Зелена магия – дифенбахия (Dieffenbachia Green Magic) е стайно растение, което има наситено зелени листа с контрастна светла ивица по средата. Сокът на растението е отровен. При допир с кожата предизвиква парене и обрив.
*** Дамско сърце, кървящо сърце, момино сърце и др. (Lamprocapnos spectabilis) е вид многогодишно цвете от семейство Макови. То съдържа подобни на морфина вещества, които ако бъдат погълнати, причиняват треперене, замаяност, конвулсии, повръщане, затруднено дишане и др.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
